11.04.2021 г., 21:14 ч.

Ех, стари мой 

  Поезия » Друга
4.9 (7)
367 6 8
Цигулката ти плаче, цигуларю.
Пиян народ - танцува, весели се,
а песента ти, като теб е стара
и всяка нота восъчно топи се
и капе. Питието е солено,
кое по ред е и не помня вече,
и свириш ти, единствено за мене,
и звуците ме носят, надалече.
Ръката твоя стара, треперлива,
изтръгва на цигулката сърцето
и тази нощ в дома си не отивам,
леглото ми самотно е проклето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
  • Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
  • Ще дойде ден, когато няма да ме има. Учи се да живееш без мене. От сега. Знам тоя свят, като зловеща...
  • Узря във мене намерение във стих да те обезсмъртя. Започнах бодро с изречение „Не ще ни раздели смър...

Още произведения »

Платформата използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване. Политика за поверителност
Строго необходимите бисквитки са винаги активни.