Ех, стари мой
Цигулката ти плаче, цигуларю.
Пиян народ - танцува, весели се,
а песента ти, като теб е стара
и всяка нота восъчно топи се
и капе. Питието е солено,
кое по ред е и не помня вече,
и свириш ти, единствено за мене,
и звуците ме носят, надалече.
Ръката твоя стара, треперлива,
изтръгва на цигулката сърцето
и тази нощ в дома си не отивам,
леглото ми самотно е проклето.
Свири ми, старче песен що приспива,
дано пиян заспя и сред звездите,
намеря тази, моя най-красива,
която мене търси и се скита.
Ех, стари мой, навън се зазорява.
Върви, сънувай музика и ноти.
Вземи пари, богатството е плява,
а краткотрайна песен е животът.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
