Ех време
Ех време, снежно, недоволно...
Прогонваш мисли от студ самодоволно
Покриваш стъпки кривнали от пътя
от греховност временно закрита.
Ти ветре, духай силно... и моля те!?
От мене прогони, мисли и тъга.
Натрупвай преспи... и затрупай
болката ми в моята душа.
И моля те, не пускай снегорин
през живота ми да мине
Не позволявай и да хвърлят сол...
Нека всичко да отмине по начин чист
по начин стар.
За да може пролетта отново
да пострешне любовта.
И в снега да се покаже кокиче бяло
предвестник пролетен на любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
