Feb 27, 2018, 9:59 PM

Ех време

  Poetry
538 1 8

Ех време, снежно, недоволно...

Прогонваш мисли от студ самодоволно

Покриваш стъпки кривнали от пътя

от греховност временно закрита.

Ти ветре, духай силно... и моля те!?

От мене прогони, мисли и тъга.

Натрупвай преспи... и затрупай 

болката ми в моята душа.

И моля те, не пускай снегорин

през живота ми да мине

Не позволявай и да хвърлят сол...

Нека всичко да отмине по начин чист

по начин стар.

За да може пролетта отново

да пострешне любовта.

И в снега да се покаже кокиче бяло

предвестник пролетен на любовта.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се Приятелю че намина!До нови Гавраиле!!!
  • Времето е голям лечител,Приятелю.А вятърът си знае работата.Всички грозотии от живота ни ще издуха!
  • Благодаря , Приятелю за хубавите думи и за любими!До нови!
  • Хубав ден Васе благодаря!
  • Вече цъфти и дава надежда. Поздрави!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...