agferdousi65 (Асенчо Грудев)
694 1730
19.02.2021 г., 12:07 ч.

Ехо 

  Поезия » Любовна
657 1 4

И следвайки те стигнах аз

до белоснежни планини.

Над мен издигат се билà,

в студа пустеят долини

и вика силно моя глас:

" Не бягай! Спри се и ела! " .

Отвръща ехото " Ела... "

Отвръща ехото " Ела... " .

 

Вървя през преспите потайни.

Кралица зимна с лед и сняг

покри земята с лик суров

и аз отново - пак и пак

извиквам с думи всеотдайни:

- Не бягай, моля те, Любов!

Отвръща ехото " Любов... " .

Отвръща ехото " Любов... " .

 

Водù ме! Няма да се дам.

Ще видя, чувствам, пролетта,

че този път не ме обрече

да падна духом пред света.

Зовеш ме ти, ала не знам -

защо си все пред мен далече?

Отвръща ехото " Далече... " .

Отвръща ехото " Далече... " .

 

 

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??