Ехо
И следвайки те стигнах аз
до белоснежни планини.
Над мен издигат се билà,
в студа пустеят долини
и вика силно моя глас:
" Не бягай! Спри се и ела! " .
Отвръща ехото " Ела... "
Отвръща ехото " Ела... " .
Вървя през преспите потайни.
Кралица зимна с лед и сняг
покри земята с лик суров
и аз отново - пак и пак
извиквам с думи всеотдайни:
- Не бягай, моля те, Любов!
Отвръща ехото " Любов... " .
Отвръща ехото " Любов... " .
Водù ме! Няма да се дам.
Ще видя, чувствам, пролетта,
че този път не ме обрече
да падна духом пред света.
Зовеш ме ти, ала не знам -
защо си все пред мен далече?
Отвръща ехото " Далече... " .
Отвръща ехото " Далече... " .
© Асенчо Грудев All rights reserved.
