И следвайки те стигнах аз
до белоснежни планини.
Над мен издигат се билà,
в студа пустеят долини
и вика силно моя глас:
" Не бягай! Спри се и ела! " .
Отвръща ехото " Ела... "
Отвръща ехото " Ела... " .
Вървя през преспите потайни.
Кралица зимна с лед и сняг
покри земята с лик суров
и аз отново - пак и пак ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up