Ехо без език
Словата бягат, като пилци есенни,
виси в небето сянка на герак,
а вятърът пиян поръчва песен и
без думи да я пее няма как.
И хуква луд и бесен там, по билото,
все търси нея – ехо – без език.
Тя в долната земя отиде милата,
прегърна мрака тъжен и безлик.
Стаила се е в нищото и тихото,
на няколко безумия от тук.
Без глас и думи тананика стихове,
за своя вятър... на света напук...
https://youtu.be/rSFfGTicVic?si=wFMqGRRfsJCD2U6b
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
