pavli (Павлина Петрова)
511 1311
5.07.2020 г., 7:45 ч.

Ехо от тишината... 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
943 0 5

Без теб нямаше да имам спомени.
Но защо са ми спомени... без теб?

Без теб нямаше да имам мечти.
Но защо са ми мечти... без теб? 

                             

***
Понякога е пусто в душата ми.
Като зима без сняг...
Като пролет без цветя...
Като лято без слънце...
Като есен без плодове...
Като небе без птици...
Като нощ без звезди...
Като тишина без взаимност...

***
Преди стиха е чувство...
Всеки стих иска да улови времето...
Хиляди чукчета млатят мозъка ми...
и спомените идват без покана...
когато съм центърът на фантазиите ти.
И мечтата!
Сега съм реалност...
А ме захвърляш в пространството...
Центробежната ми сила те увлича
и следваш моите превъплъщения...
Но небето ми е свито...
А толкова искам
да се присламча до топлината ти...

***
На края на хаоса
в дъното на душата
една мисъл
остана затворена...
И се залута...
И се замоли...
Един слънчев лъч ú отвори.

 

***
За кратко време... бяхме извън времето...
За кратък миг... бяхме във вечността...
 

                                           © Павлина Петрова

© Павлина Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубави хрумки!
    Особено предпоследната.
  • Това за безвремието и вечността ме впечатли!
  • Хареса ми.
  • Кети, "млатят" най-точно описва това моментно състояние. Нито "бият"; "удрят"; "блъскат" или други не го покриват. Благодаря, че бяхте в моя друг поетичен свят.
  • Стихът е оригинален и хубав, само бих посъветвала думата "млатят" да не присъства в поезията, много е груба, без да е силна
Предложения
: ??:??