2.07.2020 г., 0:35

Ехото на слънчогледовото лято

759 5 3

Възкръсна слънчогледовото време,

роди се топло лято и при нас.

Земята във горещината дреме –

очаква сенчест и прохладен час.

 

А птиците играят си с водата,

прелитат в сенките от клон на клон.

Сега „Плодът“ узрява на земята,

подвластен на природния закон.

 

И само слънчогледите красиви

се справят с тая дивна мараня.

Поглъщат топлина, така са живи

в отблясъците ярка светлина.

 

Туй жарко Слънце, хич не жали никой,

лъчите му са огнени стрели.

В душата моя непрестанно бликат

на юли съкровените искри!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...