Jul 2, 2020, 12:35 AM

Ехото на слънчогледовото лято

  Poetry
760 5 3

Възкръсна слънчогледовото време,

роди се топло лято и при нас.

Земята във горещината дреме –

очаква сенчест и прохладен час.

 

А птиците играят си с водата,

прелитат в сенките от клон на клон.

Сега „Плодът“ узрява на земята,

подвластен на природния закон.

 

И само слънчогледите красиви

се справят с тая дивна мараня.

Поглъщат топлина, така са живи

в отблясъците ярка светлина.

 

Туй жарко Слънце, хич не жали никой,

лъчите му са огнени стрели.

В душата моя непрестанно бликат

на юли съкровените искри!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...