Alina_Ko (Алина Костова)
28 93
3.05.2013 г., 18:41 ч.  

Ежедневие 

  Поезия » Гражданска
1344 0 5

Живота ме убива.

Обезличава моята душа,

а музата аз губя с поредната сълза.

Сред сивата мъгла на дните

забързана вървя на там...

и изхода какъв е знам.

Часовете бързо отминават,

остава само жал ,

да покрива булеварда

с хора глави свели от печал.

Някак всичко се изплъзва,

сякаш морски пясък из ръце.

Бързи стъпки пак отекват.

Живота отнема моето сърце.



© Алина Костова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ!!!! ПИША ТОВА КОЕТО МИ Е В ДУШАТА И СЪРЦЕТО!
  • Хубаво е. Силни емоции, но тъжни, не че и моите не са, но на тебе не ти отиват, така, че наистина облечи музата си в по-пъстри дрехи.
  • всява силни емоции и чиста нотка тъга... невероятно си описала с няколко думи сивотата на ежедневието.. лесно е да се нарисуват думи с цветове, но е много трудно да опишеш цвят с думи... браво! 6
  • Благодаря!!!!!!!!!!!!!!!
  • С пожелание да облечеш музата в по-пъстри дрехи и да танцуваш по-дълго с вярата!
Предложения
: ??:??