Живота ме убива.
Обезличава моята душа,
а музата аз губя с поредната сълза.
Сред сивата мъгла на дните
забързана вървя на там...
и изхода какъв е знам.
Часовете бързо отминават,
остава само жал ,
да покрива булеварда
с хора глави свели от печал.
Някак всичко се изплъзва,
сякаш морски пясък из ръце. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up