Пълна стая с хора
всички щастливи,
а аз се опитвам да скрия
моята умора.
Всеки ден уж ново начало,
но за мен времето е спряло.
Животът ми помага да намеря любовта,
а мен ме завладява страха.
Да искам да опитам,
но стените ми вече са много високи,
за да премине някой
трябва да прескочи.
© К. И. Александрова Всички права запазени