Jun 4, 2020, 12:25 PM

Ежедневие срещу любов

905 0 0

Пълна стая с хора

всички щастливи,

а аз се опитвам да скрия

моята умора.

Всеки ден уж ново начало,

но за мен времето е спряло.

 

Животът ми помага да намеря любовта,

а мен ме завладява страха.

Да искам да опитам,

но стените ми вече са много високи,

за да премине някой

трябва да прескочи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© К. И. Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...