Ежкова бърза работа
Мило дете!
Когато Слънчо грее и се смее,
не се бави, недей мисли - играй!
С приятели бъди.
Ала дъждец щом завали,
ти у дома се прибери.
Не се мръщи, не се сърди -
приказка си прочети.
ЕЖКОВА БЪРЗА РАБОТА
Дошла пролет хубавица.
Тръгнал Ежко през горица -
гост да бъде на кумица,
сладкодумната лисица.
Но заварил я горката
омърлушена в кревата.
Гърло много я боли,
цяла в огън тя гори.
- Водица, Ежко, донеси!
Ох, моля те, не се бави!
- Почакай, Лиске, потърпи.
Взел стомна, хукнал през глава,
но заболели го крака.
Мъничко ще си почива,
че си времето отива.
Ниви златен клас превили,
жътвари ги окоси.
Ежко бърза, без да спира -
за водица през баира.
А насреща му Мецана:
- Оле, Ежко, лошо стана.
Круша лапнах за беда,
задушавам се сега.
- Мецо, в Лисини иди.
Чакай там и потърпи.
Разтревожен тича Ежко -
най-добрият Бодлидрешко.
Мъничко ще си почива,
че си времето отива.
Настигнал го Кум Вълчан -
болен и с шал омотан.
- Ежко-братко, помогни!
Страшен огън ме гори.
- Как е станала белята?
- Дърва сякох във гората.
- Вълчо, в Лисини иди.
Чакай ме и полежи.
Там при нашата кумица
аз ще донеса водица.
Пак забързва Ежко-Бежко,
но му става все по-тежко.
Вече бял снежец вали.
Той не спира - все върви.
- Здравей, Зайко! Как си ти?
- Зле съм, Ежко, помогни!
Ядох кисела туршия.
Водица търся да пия.
Иди във нашата кумица.
Аз отивам за водица.
Ежко превали баира
и пред изворчето спира.
Стомничката той наля
и потегли към дома.
Но додето тъй вървял,
още много сняг валял.
Чак на третата година
стигнал своята роднина.
Пред вратата се разбързал,
но цървул му се развързал.
Ето, станала белята -
счупил стомната в средата
и разляла се водата.
Да, но Лиса се засмяла -
била вече оздравяла.
А на близката полянка
Вълчо, Зайко и Мецанка,
всички здрави, от сърце,
си потропвали хорце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Велчева Всички права запазени
