23.02.2020 г., 22:29

Еклерови вълнения

809 3 11

Еклерите, кой не ги обича –

френската изтънченост в десерт?!

Как до магазин да не изтичаш,

туй е сред сладкишите експерт!


А това бил хлябът на Дукеса,

(хич не ми е ясна тази „твар“).

Май е в близко родство със принцеса –

еклерът е бил за нея цяр.


Еклерче хапнете си, обилно

напълнете си устата с крем.

Искат сетивата нещо „стилно“ –

наркотик за родния корем!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С Хари. Развесели ме, Дани!
  • Направо ми се прияде, Данаиле! Много хубаво!😂!
  • Предния коментар има предвид лудостта откъм добрата й страна или т.нар. продуктивна лудост
    Моите извинения поднасям.
    Дано да не намерите нещо подозрително и в тях.
  • Хареса ми коментара ти, Наде! Вчера, докато бях в един хранителен магазин, една мацка с такъв замах влезе и попита - Сонче, имаш ли еклери, а Сончето - Не, току що продадох последните, Мацката, като попарена с вряла вода, че няма да хапне еклер, горката - все една се е свършил света, че чак ме вдъхнови! А за предния коментар, аз така си гледам, благодаря за диагнозата, може да ми е от полза! Поздрави!
  • Хич не ги ям тези еклери, кроасани, щолени. Филийка със сладко ми дай. А между редовете - изнежи се "родният корем", затова и често има проблеми с "храносмилането".

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...