3.11.2007 г., 13:21

Експрес "Мечта"

889 0 6

                              Посветено на всички, критични към себе си, мъже! 

Защо,
както всяко момче
мечтаех си за скорости,
за бърза лимузина?
Сега в гаража си
имам дори две,
но мъчи те фобия,
пък и с очите...
не съм съвсем добре!

Защо,
когато бях ученик,
мечтаех да изкачвам
непокорени още върхове?
Сега напълно е възможно,
но нещо кръста...
пък и колената...
въртят ме,
почти всеки ден!

Защо,
като всеки младеж,
мечтаех за любов -
истинска, пламенна, дива?
Тя, истинската, май дойде -
млада, палава, красива.
Но доста чаках,
та не знам -
на побелелите коси
и треперещи ръце,
дали ще ми отива?

Защо става така?
Какво излиза?
Винаги съм закъснял?
- Не се предавай!
- Не напразно си живял!
Експресът бърз на мисълта,
крайна спирка или гара
няма никъде в света!
Релсите му нямат край,
защото името му е
"Мечта"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Деличева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, разкошна си била и аз да не знаех!!!
    Поздравления!!!
  • Поздравявам те, Пепи. Харесва ми много!
  • Да, да, да!!! Хареса ми!!!
    Поздрави!
  • Хубав влак! Вози ни към мечтите.
    С обич, мила Пепина.
  • "Винаги съм закъснял?
    - Не се предавай!
    - Не напразно си живял!
    Експресът бърз на мисълта,
    крайна спирка или гара
    няма никъде в света!
    Релсите му нямат край,
    защото името му е
    "Мечта"!"

    Благодаря ти за този стих, Пепи!!!
    Да ти кажа, отдавна се возя в него, макар и да купих късно билет. Но си струва...
    Поздравления!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...