3 нояб. 2007 г., 13:21

Експрес "Мечта"

884 0 6

                              Посветено на всички, критични към себе си, мъже! 

Защо,
както всяко момче
мечтаех си за скорости,
за бърза лимузина?
Сега в гаража си
имам дори две,
но мъчи те фобия,
пък и с очите...
не съм съвсем добре!

Защо,
когато бях ученик,
мечтаех да изкачвам
непокорени още върхове?
Сега напълно е възможно,
но нещо кръста...
пък и колената...
въртят ме,
почти всеки ден!

Защо,
като всеки младеж,
мечтаех за любов -
истинска, пламенна, дива?
Тя, истинската, май дойде -
млада, палава, красива.
Но доста чаках,
та не знам -
на побелелите коси
и треперещи ръце,
дали ще ми отива?

Защо става така?
Какво излиза?
Винаги съм закъснял?
- Не се предавай!
- Не напразно си живял!
Експресът бърз на мисълта,
крайна спирка или гара
няма никъде в света!
Релсите му нямат край,
защото името му е
"Мечта"!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Деличева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, разкошна си била и аз да не знаех!!!
    Поздравления!!!
  • Поздравявам те, Пепи. Харесва ми много!
  • Да, да, да!!! Хареса ми!!!
    Поздрави!
  • Хубав влак! Вози ни към мечтите.
    С обич, мила Пепина.
  • "Винаги съм закъснял?
    - Не се предавай!
    - Не напразно си живял!
    Експресът бърз на мисълта,
    крайна спирка или гара
    няма никъде в света!
    Релсите му нямат край,
    защото името му е
    "Мечта"!"

    Благодаря ти за този стих, Пепи!!!
    Да ти кажа, отдавна се возя в него, макар и да купих късно билет. Но си струва...
    Поздравления!!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...