Посветено на всички, критични към себе си, мъже!
Защо,
както всяко момче
мечтаех си за скорости,
за бърза лимузина?
Сега в гаража си
имам дори две,
но мъчи те фобия,
пък и с очите...
не съм съвсем добре!
Защо,
когато бях ученик,
мечтаех да изкачвам
непокорени още върхове?
Сега напълно е възможно,
но нещо кръста...
пък и колената...
въртят ме,
почти всеки ден!
Защо,
като всеки младеж,
мечтаех за любов -
истинска, пламенна, дива?
Тя, истинската, май дойде -
млада, палава, красива.
Но доста чаках,
та не знам -
на побелелите коси
и треперещи ръце,
дали ще ми отива?
Защо става така?
Какво излиза?
Винаги съм закъснял?
- Не се предавай!
- Не напразно си живял!
Експресът бърз на мисълта,
крайна спирка или гара
няма никъде в света!
Релсите му нямат край,
защото името му е
"Мечта"!
© Пепа Деличева All rights reserved.
Поздравления!!!