На таланта трудно се прощава.
Навярно защото е невинен.
Нима на любовта е нужна слава
или пък някаква си там сервилност?
На таланта трудно се прощава:
за радостта посята във душата,
за думите, които ни спояват,
за усмивката на добротата.
На таланта трудно се прощава...
Но кой не иска с него да живее?
Ненужните слова жадуват слава.
И кой ще забрани на слънцето да грее?
© Стойчо Станев Всички права запазени