Apr 21, 2017, 12:17 AM  

Екзистенция

  Poetry » Civic
655 12 30

                  на Сашо Дончев 

 

На таланта трудно се прощава.

Навярно защото е невинен.

Нима на любовта е нужна слава

или пък някаква си там сервилност?

 

На таланта трудно се прощава:

за радостта посята във душата,

за думите, които ни спояват,

за усмивката на добротата.

 

На таланта трудно се прощава...

Но кой не иска с него да живее?

Ненужните слова жадуват слава.

И кой ще забрани на слънцето да грее?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...