25.12.2010 г., 20:15 ч.

Ела 

  Поезия
685 0 2

Понякога съм няма и снежинна,

но, бъркаш ли в душата ми от скреж,

не знаеш как водите - като зима -

ще блъвнат своя вледенен копнеж.

Ти можеш ли да вземеш

тази бездна ,

в която ровиш с твоята вода?

Водата ти наситена във мене 

размеква нощем сухата земя.

... И пак обичам те, дете, родено

между света - кроено

нескроено.


© Искра Радева Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??