25 dic 2010, 20:15

Ела 

  Poesía
759 0 2

Понякога съм няма и снежинна,

но, бъркаш ли в душата ми от скреж,

не знаеш как водите - като зима -

ще блъвнат своя вледенен копнеж.

Ти можеш ли да вземеш

тази бездна ,

в която ровиш с твоята вода?

Водата ти наситена във мене 

размеква нощем сухата земя.

... И пак обичам те, дете, родено

между света - кроено

нескроено.


© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??