Понякога съм няма и снежинна,
но, бъркаш ли в душата ми от скреж,
не знаеш как водите - като зима -
ще блъвнат своя вледенен копнеж.
Ти можеш ли да вземеш
тази бездна ,
в която ровиш с твоята вода?
Водата ти наситена във мене
размеква нощем сухата земя.
... И пак обичам те, дете, родено
между света - кроено
нескроено.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
