Понякога съм няма и снежинна,
но, бъркаш ли в душата ми от скреж,
не знаеш как водите - като зима -
ще блъвнат своя вледенен копнеж.
Ти можеш ли да вземеш
тази бездна ,
в която ровиш с твоята вода?
Водата ти наситена във мене
размеква нощем сухата земя.
... И пак обичам те, дете, родено
между света - кроено
нескроено.
© Искра Радева Николова Все права защищены