Ела
коварна, зла, жестока!
Ти над детето ми размаха сърп,
не го пожали, грабна му живота!
Ти знаеш, Смърт, защо кърви
сърцето ми неизлечимо,
защо от моите очи текат сълзи,
защо е моята душа неутешима.
Ти знаеш, Смърт, че нощ и ден
проклятия към теб отправям.
Отне ми слънцето, а мен
във мрак на този свят остави.
Но ти не знаеш, Смърт -
от теб не се страхувам!
Ела при мен със твоя сърп!
За теб, за теб жадувам!...
Марияна Дженева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марияна Недялкова Всички права запазени