9.08.2007 г., 23:28

Ела

626 0 4
Ти знаеш - аз те мразя, Смърт,
коварна, зла, жестока!
Ти над детето ми размаха сърп,
не го пожали, грабна му живота!
Ти знаеш, Смърт, защо кърви
сърцето ми неизлечимо,
защо от моите очи текат сълзи,
защо е моята душа неутешима.
Ти знаеш, Смърт, че нощ и ден
проклятия към теб отправям.
Отне ми слънцето, а мен
във мрак на този свят остави.
Но ти не знаеш, Смърт -
от теб не се страхувам!
Ела при мен със твоя сърп!
За теб, за теб жадувам!...


Марияна Дженева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Недялкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...