Aug 9, 2007, 11:28 PM

Ела

  Poetry
630 0 4
Ти знаеш - аз те мразя, Смърт,
коварна, зла, жестока!
Ти над детето ми размаха сърп,
не го пожали, грабна му живота!
Ти знаеш, Смърт, защо кърви
сърцето ми неизлечимо,
защо от моите очи текат сълзи,
защо е моята душа неутешима.
Ти знаеш, Смърт, че нощ и ден
проклятия към теб отправям.
Отне ми слънцето, а мен
във мрак на този свят остави.
Но ти не знаеш, Смърт -
от теб не се страхувам!
Ела при мен със твоя сърп!
За теб, за теб жадувам!...


Марияна Дженева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Недялкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...