Ела да изпием по една
Нощта изпъна сънно тяло
като девственица бяла,
свита в мекото одеяло
все още не съм заспала.
В прозореца - самота,
стича се като видение,
държи ме будна вечерта
сякаш съм на бдение.
Чувам стъпките на вятъра
спрял до пътната врата,
от очакване изтръпнала
сякаш чувам ти гласа!
Като мираж се появяваш,
целият във светлина,
името ти назовавам,
но изчезва всичко в нощта!
Оставам със мечтания
и чаша водка в ръка,
след толкова терзания,
ела да изпием по една…!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
