M1234567891 (Миночка Митева) M1234567891 (Миночка Митева)
69 527
Sep 4, 2021, 11:13 PM

Ела да изпием по една

  Poetry
1.1K 2 11

 

Нощта изпъна сънно тяло

като девственица бяла,

свита в мекото одеяло

все още не съм заспала.

 

В прозореца  - самота,

стича се като видение,

държи ме будна вечерта

сякаш съм на бдение.

 

Чувам стъпките на вятъра

спрял до пътната врата,

 от очакване изтръпнала

сякаш чувам ти гласа!

 

Като мираж се появяваш,

 целият  във светлина,

 името ти назовавам,

но изчезва всичко в нощта!

 

Оставам със мечтания

и чаша водка в ръка,

след толкова терзания,

ела да изпием по една…!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0