M1234567891 (Миночка Митева) M1234567891 (Миночка Митева)
69 527
Sep 4, 2021, 11:13 PM

Ела да изпием по една

  Poetry
1.1K 2 11

 

Нощта изпъна сънно тяло

като девственица бяла,

свита в мекото одеяло

все още не съм заспала.

 

В прозореца  - самота,

стича се като видение,

държи ме будна вечерта

сякаш съм на бдение.

 

Чувам стъпките на вятъра

спрял до пътната врата,

 от очакване изтръпнала

сякаш чувам ти гласа!

 

Като мираж се появяваш,

 целият  във светлина,

 името ти назовавам,

но изчезва всичко в нощта!

 

Оставам със мечтания

и чаша водка в ръка,

след толкова терзания,

ела да изпием по една…!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0