Нощта изпъна сънно тяло
като девственица бяла,
свита в мекото одеяло
все още не съм заспала.
В прозореца - самота,
стича се като видение,
държи ме будна вечерта
сякаш съм на бдение.
Чувам стъпките на вятъра
спрял до пътната врата,
от очакване изтръпнала
сякаш чувам ти гласа! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up