Ела-ела
Ела-ела
Стоя аз сама, обвита в тъга
Сама аз, но едва ли е така
Винаги край мен болката кръжи
Плахо с мен тишината тъжи
Тихо и тъй благозвучно смъртта ме зове,
но ясно е, че при себе си ще ме прибере
А аз твърдя, че съм сама, но едва ли е така
Моите приятели до мен стоят
И за сестри ги мисля даже вече аз
Тъга - моя приятелка най-добра
Самота - сестра ми е тя
Та и за смъртта място има в моята душа
А аз твърдя, че съм сама, но едва ли е така
Питам, питам, а моята горка сестра самота
Мълчи ми тя сега
И приятелката ми тъга тихо нещо ми шепти
А смъртта - тя крещи
Тя всичко със своите писъци разруши
Все по-силно и силно крещи
И все едно едничко ми мълви -
Ела-ела при мен сега
Няма тук ти да си сам
Сама си само сега
А след миг-два се чува пак - ела-ела
А аз твърдя, че съм сама, но едва ли е така
Идвам при теб сега
Нямам сила да се спра
Няма никой да ми каже
Остани не си сама
А аз чувам само - ела-ела
Ще дойда и то веднага - още сега
Отвори душата си за мен
Както направих аз за теб,
когато бях сама
Сълза последна
Дъх един
Приятелко тъга - до друг оставям те сега
Сестрице самота - иди при други ти сега
А смъртта - тя със хладен глас
Повтаря хорската мълва
Сам - сама и пак така
А аз твърдя, че съм сама, но едва ли е така
И духът към смъртта полетя
А трупа в кръвта облян
На земята се простря
А аз пак останах сама
И тихо и хладно крещя -
Ела-ела...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
