16.03.2010 г., 20:28

Ела ме... довърши

844 0 2

Моля те, ела ме довърши.

Инак някой ден сама ще си умра.

Мислите без туй са мъртви и безпътни.

Това единствено остава ми сега.

 

Убий поне стенанията – да не боли.

Инак се на тях предавам плавно.

Мен хорските очи възпират ме, уви.

Давай – много искам да умра навярно,

да отлетят с мен всичките мечти.

 

Моля те, ела ме довърши.

Знаеш, и без мен Луната ще изгрява,

макар зад черни облаци да се таи,

дори и славеите сутрин ще припяват.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвет Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....