17.09.2007 г., 11:23

ЕЛА, МИЛА

654 0 2

Ела, мила, застани до мен.

Виж колко зелени са листата,

как по тях блести росата.

Докосни ме, пълна с обич.

Ще слеем нашите души,

нежно ще впиваме очи.

Прегърни ме страстно.

Тук сме само аз и ти,

две птици, две вълни.

Склони глава на моето рамо.

Няма никога да те боли

и в душата няма да вали.

Потъни в любовна страст.

Тя ще ти дари крила,

с които ще полетиш сега.

Ела, мила, остани тук.

Превърни се в капки росни,

които да попия с устни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...