Ела, мила, застани до мен.
Виж колко зелени са листата,
как по тях блести росата.
Докосни ме, пълна с обич.
Ще слеем нашите души,
нежно ще впиваме очи.
Прегърни ме страстно.
Тук сме само аз и ти,
две птици, две вълни.
Склони глава на моето рамо.
Няма никога да те боли
и в душата няма да вали.
Потъни в любовна страст.
Тя ще ти дари крила,
с които ще полетиш сега.
Ела, мила, остани тук.
Превърни се в капки росни,
които да попия с устни.
© Васил Георгиев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
