Ела, почукай!

Ела, почукай! Моята врата

ще се открехне, скърцаща от болка.

Ще ти разкаже (всичко знае тя)

препатила и страдала съм колко.

С пробойни моят кораб е богат -

една запушвам, друга се отваря.

А късно е за връщане назад.

Водата в трюма ще залей товара.

Стани на моя кораб капитан,

аз в простосмъртен юнга се разжалвам -

най-предан екипаж в едно събран.

Ще ти поднасям ром и бира в халба,

между две бури дириш ли покой.

Разкош не искай, а една голяма

и силна обич, пряма, без завой,

че плъхове на моя кораб няма.

Ако за всеотдайност си мечтал,

а да я търсиш не си имал време,

ела, почукай! Моята врата

ще се отвори госта да приеме.