Ела, почукай!
Ела, почукай!
Ела, почукай! Моята врата
ще се открехне, скърцаща от болка.
Ще ти разкаже (всичко знае тя)
препатила и страдала съм колко.
С пробойни моят кораб е богат -
една запушвам, друга се отваря.
А късно е за връщане назад.
Водата в трюма ще залей товара.
Стани на моя кораб капитан,
аз в простосмъртен юнга се разжалвам -
най-предан екипаж в едно събран.
Ще ти поднасям ром и бира в халба,
между две бури дириш ли покой.
Разкош не искай, а една голяма
и силна обич, пряма, без завой,
че плъхове на моя кораб няма.
Ако за всеотдайност си мечтал,
а да я търсиш не си имал време,
ела, почукай! Моята врата
ще се отвори госта да приеме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Костов Всички права запазени
