Ела, почукай!
Ела, почукай!
Ела, почукай! Моята врата
ще се открехне, скърцаща от болка.
Ще ти разкаже (всичко знае тя)
препатила и страдала съм колко.
С пробойни моят кораб е богат -
една запушвам, друга се отваря.
А късно е за връщане назад.
Водата в трюма ще залей товара.
Стани на моя кораб капитан,
аз в простосмъртен юнга се разжалвам -
най-предан екипаж в едно събран.
Ще ти поднасям ром и бира в халба,
между две бури дириш ли покой.
Разкош не искай, а една голяма
и силна обич, пряма, без завой,
че плъхове на моя кораб няма.
Ако за всеотдайност си мечтал,
а да я търсиш не си имал време,
ела, почукай! Моята врата
ще се отвори госта да приеме.
© Владимир Костов All rights reserved.
