4.04.2025 г., 22:11

Ела при мен!

397 1 1

Ела при мен! Приканвам те да си

дойдеш и в моите ръце изморена 

да паднеш, да легнеш.

Ще дочакам да чуя звънливия ти

глас и да усетиш как без дъх 

оставам, когато те погледна.

Ах, че красив пожар е твоята любов.

Колко лесно палиш.

Палиш мен.

Погледни ме! Гледай без да ти

мигне окото. Не говори!

Мълчи заедно с мен и за нищо не

ме питай.

Хвани ме за ръката и бягай с мен.

Ей така, безцелно.

Нека се смеем, просто ей така,

без причина.

Побъркани сме навярно,

но сме двама.

Нека сме луди, защото животът и без

това е една такава бъркотия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bozhidar Delchev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хм... във времена на бъркотия, мъж да приканва жена да отиде при него.. ми идва малко объркващо. И почвам да се питам какъв е този мъж... еле пък каква трябва да е тази жена... Обърканите времена си искат смели и достойни мъже, които да ги подредят, според мен.. Иначе има живец в творбата ти, но.. май на теб не ти достига.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...