Ела при мен!
Ела при мен! Приканвам те да си
дойдеш и в моите ръце изморена
да паднеш, да легнеш.
Ще дочакам да чуя звънливия ти
глас и да усетиш как без дъх
оставам, когато те погледна.
Ах, че красив пожар е твоята любов.
Колко лесно палиш.
Палиш мен.
Погледни ме! Гледай без да ти
мигне окото. Не говори!
Мълчи заедно с мен и за нищо не
ме питай.
Хвани ме за ръката и бягай с мен.
Ей така, безцелно.
Нека се смеем, просто ей така,
без причина.
Побъркани сме навярно,
но сме двама.
Нека сме луди, защото животът и без
това е една такава бъркотия.
© Bozhidar Delchev All rights reserved.
Иначе има живец в творбата ти, но.. май на теб не ти достига. 