yotovava (Валентина Йотова)
2510 20981
25.05.2011 г., 11:40 ч.

Елате и вижте 

  Поезия » Гражданска
725 0 15

Празна църква. Като рана

зее виснала вратата ù.

Седем облака изпрани

и с разръфано по края

 

капят ситно и развиват

светлосивата си прежда.

Над комините бездимни

тишината се процежда.

 

А хамбарите в просъница,

дън-продънени до сламка,

догоряват като въглени

след просъскалия залез.

 

Село, вързано в престилка

сред копривата и лапада,

кръстено и недописано

между изтока и запада.

 

И щурците му пресипнали

вдигат глас като икони,

в прах потънали и писъци

сред мазилките изронени.

 

Тежко диша и мегданът,

неумит да го оплачете.

И са кухи небесата му,

и звездите му – сирачета...

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??