ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
VII. ЕЛЕГИЯ ЗА ЖЕНА ЛЮБИМА
На жена ми
В пленителния ти анфас
откривам магнетична фея.
Дали ще съумея аз
такава прелест да възпея?!
И твоят дъх е опиат,
немедлено ме пристрастява.
Ти правиш ме щастлив и млад
и всичко свято заслужаваш!…
Ветрецът идва спорадичен
да ни прегърне невидим.
И с трелите на горско птиче
аз искам да съм ти любим!
Богатството е за поета
да има лист и прост молив
и с чувства в няколко куплета
да те възпява обичлив!…
За мен си свят Еклисиаст,
молитвеник си за душата.
И твой ще си остана аз,
додето дишам на земята!
09.06.2023 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени