23.03.2017 г., 17:34 ч.

Елегия за самотната старица 

  Поезия » Философска
390 1 5
Генка Богданова
Самотна като кукувица
угасва бедната вдовица,
като по чудо оцеляла,
в селцето – глухо, запустяло.
Кревата – с бял саван постлала,
„ чеиза” си за Там събрала.
Очите й в отвъдното са взрени,
смъртта очакват примирени.
„Аз знам, самотна съм. Така, че,
за мене няма кой да плаче,
в последен път да ме изпрати… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Предложения
: ??:??