Генка Богданова
Самотна като кукувица
угасва бедната вдовица,
като по чудо оцеляла,
в селцето – глухо, запустяло.
Кревата – с бял саван постлала,
„ чеиза” си за Там събрала.
Очите й в отвъдното са взрени,
смъртта очакват примирени.
„Аз знам, самотна съм. Така, че,
за мене няма кой да плаче,
в последен път да ме изпрати… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация