evgeniagenka (Генка Богданова)
422 815
23.03.2017 г., 17:34 ч.

Елегия за самотната старица 

  Поезия » Философска
316 1 5

Генка Богданова

                      

Самотна като кукувица

угасва бедната вдовица,

като по чудо оцеляла,

в селцето – глухо, запустяло.

 

Кревата – с бял саван постлала,

„ чеиза” си за Там  събрала.

Очите й в отвъдното са взрени,

смъртта очакват примирени.

 

„Аз знам, самотна съм. Така, че,

за мене няма кой да плаче,

в последен път  да ме изпрати…

За мене гроб ще е кревата.

 

Мен вятърът ще ме опее

и песен тъжна ще запее.

Тук няма кой да ме пожали,

за мен свещица да запали.

 

Светът открадна ми детето,

гладът опустоши селцето,

от скръб мъжът ми се спомина,

без време в свят добър замина.

 

Какво съм аз? Дърво без клони!

За мене кой сълзи ще рони?

С прах времето ще ме покрие,

и името ми ще изтрие.

 

И само покрива над мене,

днес няма кой да ми отнеме.

Тука, под стрехата родна

ще бъда скоро аз свободна.

 

От болки и от грижи черни,

от глад, и от тъга безмерна,

свободна и от самотата,

от страха, от нищетата…”

 

А вечерта се спусна вече?
Пристигна с нея от далече

и „гостенката”  безпощадна.

Погали я ръката  хладна.

 

Целувка ледна по очите… -

и свършиха за нея дните.

Покой жадуван я обгърна

и тя във ангел се превърна.

© Генка Богданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви,приятели, че се отбихте ,прочетохте и коментирахте! За съжаление, много стари хора угасват самотни, което е наистина много тъжно.
  • Много тъжно, разплаках се... Но и много хубаво и красиво, зарадвах се на Ангела, който е станала жената! Поклон пред твореца на произведението! Истински талант! Добавям си го в любими, веднага! Благодаря!
  • Много ми хареса.
  • Тъжен стих.
  • Тъжна, но добре поднесена творба,Генка!
    Харесах и оценявам! Поздравления!
Предложения
: ??:??