8.04.2010 г., 10:59

Елен и заек

655 0 0

                     Елен и заек (басня)

 

По горска пътечка

на тясна отсечка

се заек изпречка

на... мислите мечка(?) –

не този ден

...царят елен.

Прославен в гората,

освен със рогата,

той бе и с устата:

надменен, вулгарен,

с тон високопарен

и ход, озаглавен:

„Петелът манекен”.

 − Чупката, ушатко,

давай път на батко!

Току виж те сгазя,

а кървùща мразя!

 − Аз добре се пазя:

бягам, скачам, лазя –

всякак маневрирам.

В дупка се навирам,

в края ù се свирам,

куче ли ме емне.

С храстите се сливам,

пушка ли ме дебне.

 − Ха, страхливец малък,

колко си ми жалък!

 − Ти, като смелчага,

‘що след изстрел бягаш?

 − Не бягам от тях!

Това не е страх!

Аз... просто обичам

... за здраве да тичам.

 − Хайде, хайде, преминавай

и не ми се обяснявай!

Вярно, аз съм тревопасно,

но буквално, драги (!) – ясно?

 

Тъй еленът да държи се

(безпардонно) продължи си:

арогантен и наперен,

глупаво самоуверен.

 

Ето го със днешна дата,

пак навирил си рогата,

пак отворил си устата,

пак не гледа си в краката,

ала вече...

                      ... от стената!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...