Елен и заек (басня)

По горска пътечка

на тясна отсечка

се заек изпречка

на... мислите мечка(?) –

не този ден

...царят елен.

Прославен в гората,

освен със рогата,

той бе и с устата:

надменен, вулгарен,

с тон високопарен

и ход, озаглавен:

„Петелът манекен”.

 − Чупката, ушатко,

давай път на батко!

Току виж те сгазя,

а кървùща мразя!

 − Аз добре се пазя:

бягам, скачам, лазя –

всякак маневрирам.

В дупка се навирам,

в края ù се свирам,

куче ли ме емне.

С храстите се сливам,

пушка ли ме дебне.

 − Ха, страхливец малък,

колко си ми жалък!

 − Ти, като смелчага,

‘що след изстрел бягаш?

 − Не бягам от тях!

Това не е страх!

Аз... просто обичам

... за здраве да тичам.

 − Хайде, хайде, преминавай

и не ми се обяснявай!

Вярно, аз съм тревопасно,

но буквално, драги (!) – ясно?

Тъй еленът да държи се

(безпардонно) продължи си:

арогантен и наперен,

глупаво самоуверен.

Ето го със днешна дата,

пак навирил си рогата,

пак отворил си устата,

пак не гледа си в краката,

ала вече...

                      ... от стената!