26.09.2015 г., 10:30

Емигрант

1K 0 0

 

1.

Светът ми е на колене.

Тъмен е. Като душата.

Денят се ражда и расте

в очите на предател.

 

Сърцето ми тупти накръст.

Но кръстът е... накъсан.

И чувам пак – роден от пръст,

във пръст ще се завърнеш.

 

Земята ми – една тъга

в гореща черна рана -

отпий вода, прелей с вода

и... нищо не остана.

 

На кръста – врана. Под клепач

небето се усмихва.

Бесило. Зима. После плач.

Обесена Родина.

 

Съдбата ми – на кръстопът.

А кръстът – път без изход.

Забравих накъде летят

осъдените мисли.

 

2.

Не слушай, замълчи, сърце!

Виж, още не е късно.

Чуй, в туптежа ти расте

все пак, макар невръстен,

 

сам, покълнал във калта

на тъмното в душата,

изровил със очи пръстта,

Приятел, не предател.

 

Защото, някъде назад,

Знам, че изход има...

Върни децата у дома,

Прокудена Родино!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...