26.09.2015 г., 10:30

Емигрант

999 0 0

 

1.

Светът ми е на колене.

Тъмен е. Като душата.

Денят се ражда и расте

в очите на предател.

 

Сърцето ми тупти накръст.

Но кръстът е... накъсан.

И чувам пак – роден от пръст,

във пръст ще се завърнеш.

 

Земята ми – една тъга

в гореща черна рана -

отпий вода, прелей с вода

и... нищо не остана.

 

На кръста – врана. Под клепач

небето се усмихва.

Бесило. Зима. После плач.

Обесена Родина.

 

Съдбата ми – на кръстопът.

А кръстът – път без изход.

Забравих накъде летят

осъдените мисли.

 

2.

Не слушай, замълчи, сърце!

Виж, още не е късно.

Чуй, в туптежа ти расте

все пак, макар невръстен,

 

сам, покълнал във калта

на тъмното в душата,

изровил със очи пръстта,

Приятел, не предател.

 

Защото, някъде назад,

Знам, че изход има...

Върни децата у дома,

Прокудена Родино!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....