Емигрантско ежедневие
Ставаш сутрин.
Сипваш си "дрога" -
дисплея и чаша кафе.
Включва се скайпа,
влизаш си в блога.
Даже
не ти се яде.
Обличаш се бързо
(каквото намериш),
пак сядаш
(за малко поне).
Десет минути
до работа имаш.
Набързо преглеждаш
и вехтото си
портмоне.
Работният ден,
не до там осъзнато
(но непременно),
минава.
Уморен си.
Даже когато
кой знае какво
не си и направил.
Изкачваш с усилие
презрените стълби.
Пред вратата
изваждаш ключа.
Влизаш.
Разбираш
(след пъшкане дълго),
че онзи - животът -
и без теб си тече.
Бягаш до банята
да се освежиш.
Покриваш леглото.
Чудиш се малко,
докато решиш
какво да ядеш.
Хапваш набързо.
И пак пред "стъклото".
И...
си идваш в България.
Да, у дома.
И се започва -
децата по скайпа
разказват небрежно
как е минал денят.
В блога разбираш
какво се е случило
и сменяш набързо
няколко приказки.
Докато не те
налегне сънят...
Мушкаш се бързо
измежду чаршафите.
Очите затваряш,
но даже до Две
въобще не успяваш
да преброиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Капи Капито Всички права запазени
