8.01.2022 г., 20:51 ч.

Носталгично 

  Поезия » Друга
545 1 2

Душата ми плаче, за вас си скърби,
за вас, мили мои, аз роня сълзи!
Поглеждам безкрая - отново ридая!
Поглеждам морето - е пусто сърцето!

 

Ето, дните минават ден подир ден,
кървящата рана зараства във мен!
Минава, но бавно - сърцето помляно! 
Минават години- блажени роднини!

 

Искам небето да бъде пак ясно, 
обсипано с багри и по - прекрасно! 
Разкошно със ята -   родени от жарта? 
Разкошно с зората -  с всяка капка роса! 

 

О, а морето със своите вълни,
искам отново във плен да ме държи! 
Да блещукат радостни сълзи в очите, 
игриво вятърът да брули косите! 

 

 

Стихотворението е вдъхновено от разказа "Неразгаданият код"  на Таня Мезева

 

© Кремена Арменчева Всички права запазени

/ по истински случай/
Беше отдавна. Преди повече от десет години.
Една зимна нощ, докато си спях спокойно в легло си, ме събуди силен мъжки глас:
- Оум наси, ел ена, ног оум наси, ел ена на!
Думите звучаха силно, отчетливо и категорично в главата ми. Стреснах се, без да осъзнавам какво се случва. Гл ...
  1019  30 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Танче, първо ти ме развълнува, така че написах "Носталгично". Скръбта по близки докосва много семейства. Вечна им памет!
  • Благодаря ти за този стих, Креми! Развълнува ме!
Предложения
: ??:??