Носталгично

Poetry » Other

987 1 2

Душата ми плаче, за вас си скърби,
за вас, мили мои, аз роня сълзи!
Поглеждам безкрая - отново ридая!
Поглеждам морето - е пусто сърцето!

Ето, дните минават ден подир ден,
кървящата рана зараства във мен!
Минава, но бавно - сърцето помляно!
Минават години- блажени роднини!

Искам небето да бъде пак ясно,
обсипано с багри и по - прекрасно!
Разкошно със ята - родени от жарта?
Разкошно с зората - с всяка капка роса!

О, а морето със своите вълни,
искам отново във плен да ме държи!
Да блещукат радостни сълзи в очите,
игриво вятърът да брули косите!

Стихотворението е вдъхновено от разказа "Неразгаданият код" на Таня Мезева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Spring_sunrise (Кремена Арменчева)

Танче, първо ти ме развълнува, така че написах "Носталгично". Скръбта по близки докосва много семейства. Вечна им памет!

2022-01-08T21:44:51+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Благодаря ти за този стих, Креми! Развълнува ме!

2022-01-08T21:31:45+02:00

Неразгаданият код 🇧🇬

/ по истински случай/
Беше отдавна. Преди повече от десет години.
Една зимна нощ, докато си спях спокойно в легло си, ме събуди силен мъжки глас:
- Оум наси, ел ена, ног оум наси, ел ена на!
Думите звучаха силно, отчетливо и категорично в главата ми. Стреснах се, без да осъзнавам какво се случва. Гл ...

tanq_mezeva

Prose » Short stories

2022-01-07T22:49:36+02:00 1.5K 6 30

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0