Носталгично
Душата ми плаче, за вас си скърби,
за вас, мили мои, аз роня сълзи!
Поглеждам безкрая - отново ридая!
Поглеждам морето - е пусто сърцето!
Ето, дните минават ден подир ден,
кървящата рана зараства във мен!
Минава, но бавно - сърцето помляно!
Минават години- блажени роднини!
Искам небето да бъде пак ясно,
обсипано с багри и по - прекрасно!
Разкошно със ята - родени от жарта?
Разкошно с зората - с всяка капка роса!
О, а морето със своите вълни,
искам отново във плен да ме държи!
Да блещукат радостни сълзи в очите,
игриво вятърът да брули косите!
Стихотворението е вдъхновено от разказа "Неразгаданият код" на Таня Мезева
© Кремена Арменчева All rights reserved.
