Еничари
"Да се знае кога изпрати цар Мехмед силния Склав, та дойде в село Мъглиш през януари, 13 ден, та взеха от Мъглиш 813 еничерчета. Така да знаете, братя, когато чуете, че иде силният Склав, вие далече да бягате. Ох, ох, ох, окаяни грешни! Написа се в година 7131 /1623/ при Търновския митрополит
Гаврил.“...
Дойдело е страшно време,
страшно време на робия,
кога еничарски орди
из нашенско ходели
да събират дребни дечица,
малки момци, българчета.
Майки еничари кълнели,
че им отнемат чедата,
бащи юмруци стискали,
през зъби клетви сипели.
Как се откъсват от сърце
свидни рожби рожденни.
Бродели турците, грабели
най-здравите, най-умните,
с кръвен данък обречени
султански слуги да бъдат,
род и вяра да стъпчат,
войници на Аллах да станат.
Много момчета вземали,
от корен ги отсичали,
в еничари превръщали-
страшни, жестоки, безмилостни
що честта поругавали
кога се в дома връщали.
Кървави сълзи ронела
българска земя поробена,
мъката си събирала
в черни забрадки, шамии.
Болката си изплаквала
в песни, що вечно остават.
Да помни тоз род измъчен,
колко е мъка преминал,
колко е сълзи проливал
по чеда мъжки и свидни,
та да пази и тачи,
българский дух во веки.
.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
