Енигма
Оставам скрита зад една стена -
тази, дето си изваял във очите.
Моят свят пред тебе е разстлан,
спомените ни пред нас се стичат.
Мойта лудост само ти видя.
Облечена във твоето очакване,
пътят си докрай ще извървя.
Тайно вечер си мечтая някога…
да видя в теб онази обич
с гравирани две малки имена…
и онзи поглед… тайно молещ,
изпил от мен до капчица дъжда.
До твоя бряг пусни ме да достигна.
Да бъда бурята във твоето небе.
Онази да съм - вечната енигма,
а не сълза в очите на дете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ина Всички права запазени
