Влюби се звезда Зорница,

от горе, от небето

в момък земен юначен,

на нея лика прилика.

Всяка нощ все него сънуваше

и през дългите нощи потайно

все към земята гледаше,

и стълба си небесна плетеше

от слънчева златна паяжина

за да слезе долу при него.

И ето денят настана.

Утре е денят на Слънцето –

Еньовден, празник на Вселената,

празник, магически и вълшебен,

душевни болки лекуващ

и любовни мъки всякакви.

Слънцето на високо застана

и се окъпа в “жива вода”,

на чист, сладък извор

лечебна сила подари.

В нощта преди Празника

Зорница облече бяла си риза,

на чело си сложи лунна пендара

и малка ярка звездица.

В полунощ срещу празника

се разтвори небето

и всички сестри на Зорница

литнаха надолу към земята

да се изкъпят в морето,

в неговите вълни застинали.

А кога Зора зазори,

звездите си се прибраха

във своите небесни покои.

Само Зорница остана

долу на земята, за да търси юнака.

Още при изгрев слънце

нагази в росни ливади,

със пъстри цветя и треви,

да търси билка “разковниче”,

да направи бяла магия,

магия за любов и здраве.

С венец от горски цветя и треви

коси си разкошни накичи.

Малко преди Слънчев залез

стигна до бистро изворче,

до него кротко приседна

и китка си в него потопи

в бистра вода “мълчана”.

На сутринта китка и каза,

че ще открие юнака

със земна хубост невиждана.

Лековити билки набра

“77 и половина”

за любов и здраве

и за любовна магия

и срущу зли духове всякакви.

И стана чудо невиждано.

Там сред полето зелено,

юнакът си овци пасеше

и си на кавал свиреше.

Като съзря Зорница,

вакло си стадо остави,

годежен пръстен извади

и китка росна от еньовче.

Така девойка Зорница,

ярка звезда от небето

на земята остана

най-първа лична красавица.