Еньовден – денят на Слънцето
Влюби се звезда Зорница,
от горе, от небето
в момък земен юначен,
на нея лика прилика.
Всяка нощ все него сънуваше
и през дългите нощи потайно
все към земята гледаше,
и стълба си небесна плетеше
от слънчева златна паяжина
за да слезе долу при него.
И ето денят настана.
Утре е денят на Слънцето –
Еньовден, празник на Вселената,
празник, магически и вълшебен,
душевни болки лекуващ
и любовни мъки всякакви.
Слънцето на високо застана
и се окъпа в “жива вода”,
на чист, сладък извор
лечебна сила подари.
В нощта преди Празника
Зорница облече бяла си риза,
на чело си сложи лунна пендара
и малка ярка звездица.
В полунощ срещу празника
се разтвори небето
и всички сестри на Зорница
литнаха надолу към земята
да се изкъпят в морето,
в неговите вълни застинали.
А кога Зора зазори,
звездите си се прибраха
във своите небесни покои.
Само Зорница остана
долу на земята, за да търси юнака.
Още при изгрев слънце
нагази в росни ливади,
със пъстри цветя и треви,
да търси билка “разковниче”,
да направи бяла магия,
магия за любов и здраве.
С венец от горски цветя и треви
коси си разкошни накичи.
Малко преди Слънчев залез
стигна до бистро изворче,
до него кротко приседна
и китка си в него потопи
в бистра вода “мълчана”.
На сутринта китка и каза,
че ще открие юнака
със земна хубост невиждана.
Лековити билки набра
“77 и половина”
за любов и здраве
и за любовна магия
и срущу зли духове всякакви.
И стана чудо невиждано.
Там сред полето зелено,
юнакът си овци пасеше
и си на кавал свиреше.
Като съзря Зорница,
вакло си стадо остави,
годежен пръстен извади
и китка росна от еньовче.
Така девойка Зорница,
ярка звезда от небето
на земята остана
най-първа лична красавица.
© Румяна Маринова All rights reserved.
